Хранителни групи и диабет

Мазнини и сладки храни: да се консумират умерено, в малки количества, да се избират по-здравословните, по въз­можност ненаситени мазнини. Да се ограничат храните, кои­то съдържат наситени мазнини, както и тези, които съдържат трансмазнини (те се съдържат в маргарините – известни като хидрирани мазнини, които често са включени в готовите слад­ки храни, като напр. много видове шоколади, вафли и др.).

Бобови храни, месо, яйца и млечни продукти: може да се ядат повече от тези храни. Препоръчва се употреба на леща, тъй като тя бързо понижава гликемичния индекс.

Зеленчуци, плодове, зърнени храни, макаронени и хлебни изделия: Повечето трябва да бъдат пълнозър-нести, плодове и зеленчуци. Тези храни доставят лесно из­ползваема енергия, целулоза, витамини, макро- и микрое­лементи. Освен това те обикновено съдържат по-малко ка­лории, отколкото храните в другите групи.

food-pyramid

Въглехидрати

Въглехидратите включват захари като захароза, фруктоза и лактоза, както и големи комплексни молекули, из­вестни като нишесте (скорбяла). В тялото повечето въгле­хидрати се разграждат до глюкоза – захар, която пред­ставлява основният източник на енергия за организма. Ни­шестето съдържа много глюкозни молекули, свързани заед­но. Захарите съдържат една или две молекули, едната от кои­то може да бъде глюкоза.

Противно на разпространената концепция, това дали един въглехидрат е захар, или нишесте, не оказва влияние върху това колко бързо глюкозата постъпва в кръвта. Ето няколко неща, които наистина имат значение:

  • колко въглехидрати се приемат при хранене
  • начинът, по който е приготвена храната
  • комбинацията от храни, които се приемат при дадено хранене

Например, ако една бисквита със захар съдържа 12 гра­ма въглехидрати, а бисквита, направена с изкуствен подсла­дител също съдържа 12 грама въглехидрати, то ефектът вър­ху нивото на кръвната захар ще бъде същият (макар че ско­ростта на повишаване на кръвната захар може да бъде раз­лична – бел. ред.).

Връзката между въглехидратите и кръвната захар

Основният дял от глюкозата в кръвта ви след хранене идва от въглехидратите в храната ви. С разграждането на въглехидратите до глюкоза и с нейното усвояване количест­вото на кръвната захар се повишава.

Протеини

Протеините (белтъчините) се използват в тялото като градивни елементи. Обикновено те не се употребяват за енер­гия, освен в случаите, когато няма достатъчно въглехидрати и мазнини. Приемът на протеинови храни е важна част от всяка здравословна диета. Хората, които имат бъбречни проблеми или нефропатия, могат да бъдат посъветвани да ограничат количеството на белтъчините, с които се хранят.

Месото, млечните продукти и яйцата са добри източни­ци на висококачествени протеини, но те съдържат и холестерол и наситени мазнини. Морските дарове представляват добър източник на белтъчини, като повечето от тях съдър­жат много по-малко холестерол и наситени мазнини в срав­нение с месото, като освен това съдържат и ценните мастни киселини омега-3.

Протеини се съдържат в изобилие и в бобовите храни, зърнените храни и зеленчуците. Ядките съдържат повече мазнини, но в по-голяма част от тях няма наситени мазнини (кокосовото масло е изключение). Зеленчуците, ядките и бобовите храни са с ниско съдържание на мазнини, не съ­държат холестерол и съдържат полезни съставки (холесте­рол се съдържа само в животинските продукти).

Например 83 гр. (една трета водна чаша) от сварен боб съдържа 3 гр. протеини. Същото количество се съ­държа в половин чаша царевица. И двете съдържат 15 гр. въглехидрати и се броят като един въглехидратен избор или като една нишестена единица. Половин чаша сварени несъдържащи нишесте зеленчуци, като например моркови, броколи или тиквички дават 5 гр. въглехидрати и 2 гр. белтъчини, и се броят като една зеленчукова единица.

Мазнини и холестерол

Всеки човек се нуждае от известно количество мазнини в храната си, за да е сигурен, че тялото му ще функционира правилно. Мазнините се използват за обновяване на мем­браните, които предпазват клетките в тялото и за да помагат на клетките в тялото да изпращат сигнали. Освен това мазни­ните се складират и се използват като енергийни резерви. Диабетиците следва да консумират достатъчно храни с нена-ситени мазнини, сред тях една важна храна е месото.

Холестеролът е вид мастна субстанция, която се произ­вежда от тялото. Той се използва за изграждането и въз­становяването на клетъчните мембрани в човешкото тяло. Освен това той се използва при произвеждането на много от стероидните хормони, като естроген и тестостерон, от които се нуждае човешкото тяло. Но прекалено голямото количество холестерол в кръвта може да запуши артериите и да причини сърдечни заболявания и инсулти. Ако към хо-лестерола, който се произвежда от тялото, се добави до­пълнителен холестерол и наситени мазнини от храната, това може да повиши нивото на холестерола в кръвта.

Скрити мазнини

Много продукти, например бискви­ти и др., са с надпис „без захар“, има и други видове десер­ти, на които пише, че са специално за диабетици. Те могат да не съдържат захар, но повече от 60% от техните калории идват от мазнини. Такива наситени мазнини се съдържат във всички животински продукти, като например маслото, пъл­номасленото мляко, млякото със сметана и мазнина от ме­со. Зеленчуковите продукти, които са богати на наситени мазнини и трансмазнини, са палмовото масло от плодове, палмовото масло от семена, кокосовото масло (шоколад), твърд маргарин, частично хидрирани мазнини. Често тези мазнини се откриват в смеси за палачинки, бисквити, слад­ки, крекери, кексове и някои снаксове и чипс.

Предпочитани мазнини

Не всички мазнини са ед­накви. За да се поддържа доброто здраве и състояние на кръвоносните съдове, трябва да се изберат мазнини, които не са наситени. Ненаситените мазнини (мононенаситени и полиненаситени) се откриват най-вече в растителните хра­ни, например в ядките и маслините. Те обикновено са течни при стайна температура, за разлика от наситените мазнини, които при стайна температура са твърди.

Царевичното масло, масло от памучни семена, слънчо­гледовото олио, шафрановото масло и соевото масло са полиненаситени, докато зехтинът и маслото от рапица са мо­ноненаситени. Препоръчва се хората с диабет да намалят приема на наситени мазнини до по-малко от 10% от кало­риите, които приемат, и да елиминират транс- мазнините.

Нека останалите мазнини в храната да бъдат моно- или по­линенаситени. Мастните киселини омега-3 и омега-6 се на­мират в рибеното масло, лененото масло и соевото масло. Рибата тон, леферът, езерната пъстърва и сардините също съдържат големи количества мастни киселини омега-3.Те­зи мазнини имат способността да намаляват нивата на три-глицеридите и помагат за предпазване на сърцето.

Препо­ръчват се по три порции на седмица. Най-полезни са масла, които съдържат течни съставки, като например зехтин или соево олио, отколкото такива, които съдържат частично хид­рирани или трансмазнини. Хидрираният маргарин съдържа 0,6 грама наситени мазнини на чаена лъжичка, а маслото съдържа 2,5 грама на чаена лъжичка.

Сол

Много хора с диабет, особено онези с тип 2, могат съ­що така да имат високо кръвно налягане. Високото кръвно налягане може да повиши риска от сърдечни заболявания и инсулти. При някои хора прекалено многото готварска сол може да увеличи кръвното налягане.

Woman Removing Blood from Her Finger for a Blood Test

За консултация можете да се обърнете към Д-р Мария Николова – специалист хранене и диететика в Хил клиник.

Етикети: , , ,