Щитовидна жлеза. Заболявания.

щитовидна жлеза

Щитовидната жлеза е важна ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза и се намира в предната част на шията.

По форма наподобява пеперуда и се състои два дяла, свързани с тесен провлак  (истмус) помежду си. Покрива част от гръкляна и трахеята, с които я свързва съединителна тъкан. Щитовидната жлеза се движи при преглъщане, което дава възможност да се палпира (опипва с пръсти по време на преглед от специалист) и да се търсят изменения в обема или плътността й.

Основната функция на щитовидната жлеза е свързана с усвояване на йод и  синтез от  фоликураните клетки на йод-съдържащите хормони тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).

В структурата на щитовиднага жлеза откриваме и парафоликуларните клетки, които изработват хормона калцитонин. Неговата основна функция е задържане на калция в костите и понижаването на нивата му в кръвта.

Хормоните, произведени от щитовидната жлеза, участват в обмяна на веществата, растежа и развитието на организма, работата на повечето органи и системи в тялото (особено костната и нервната), а имат и по-специфични ефекти върху кислородната консумация и регулацията на телесната температура.

Щитовидната жлеза е податлива на патологии, които могат да бъдат разделени на две групи:

а) касаещи функцията  – нарушено производство на хормони и

б)  касаещи структурата – образуване на доброкачествени или злокачествени възли.

  • Хипотиреоидизъм -  Недостатъчно производство на хормони от  щитовидната жлеза.  Тежко протичащото състояние при това заболяване се нарича микседем. Най-често срещаната му проява е тиреоидит на Хашимото. Настъпването му в детската  възраст или пубертета може да доведе до изоставане в растежа и развитие на кретенизъм!
  • Тиреоидит на Хашимото - Автоимунно заболяване, при което организмът създава антитела срещу собствените клетки на жлезата, водещи често до прояви на хипотиреоидизъм! Състоянието може да породи аномалии във функцията на органа и следва да се контролира от специалист.
  • Базедова болест -  Хиперфункция на тиреоидеята с хиперсекреция  на хормони, предизвикано от антитела срещу TSH рецепторите. Повишената хормонална синтеза увеличава метаболитните процеси в организма и води до класическата картина на заболяването – сърцебиене, отслабване, тремор, очна симптоматика и т.н.
  • Ендемична гуша – Увеличение на щитовидната жлеза, предизвикано най-често от йоден дефицит. Други отключващи фактори са стреса, непълноценно хранене, радиация. Увеличаването на размерите на щитовидната жлеза може да доведе до притискане на съседните органи (ларинкс, хранопровод), появата на задух, затруднено преглъщане.
  • Възли на щитовидната жлеза. Около 50% от населението има възли в щитовидната жлеза, по-голямата част от които са доброкачествени.
  • Рак на щитовидната жлеза. 5-10% от възлите в щитовидната жлеза са злокачествени. Хистологично се различават основно три вида: папиларен, фоликуларен и медуларен карцином

Хашимото

Най-често срещаният и най-малко агресивен вид е папиларният карцином. Той нараства бавно и лечението му е с добра прогноза. Папиларният карцином  дава предимно шийни лимфни метастази. В последното десетилетие честотата му е нарастнала значително (в редица страни над 80% ), което е свързано най-вече с повишените възможности на ултразвуковата и цитологична диагностика.

Редица папиларни карциноми, <10мм се откриват инцидентно по време на операции върху тиреоидеята.

Фоликуларният карцином се среща при 20% от пациентите между  30 – 50-годишна възраст и е по-злокачествен от папиларния. Характерното за него е, че може да метастазира по кръвен път в по-далечни части на тялото като бял дроб, кости, черен дроб.

Медуларният карцином се среща при  5-10%  от пациентите и е агресивен. Метастазира рано както по лимфен – в шийните лимфни  възли, така и по кръвен път в черен дроб, кости, бял дроб.

За ранна диагностика е уместно предоперативно изследване на туморния маркер –  калцитонин.

В 25% от случаите при този карцином може да се касае за наследствени форми, което изисква да се изследват и другите членове на семейството.

В едва 1-2% от случаите на рак на щитовидната жлеза се диагностицира един  от най-агресивните  карциноми в човешкото тяло – анапластичен карцином. Той се развива предимно при пациенти над 65-годишна възраст и бързо обхваща голяма част от щитовидната жлеза, разпространява се към шията и други части на тялото. Този вид карцином има много агресивен потенциал и води до летален изход за период от 3-8 месеца.

 

За консултация на щитовидната жлеза с проф. д-р Румен Пандев запазете предварително час на 02 439 3131.

Етикети: , , ,