Заболявания на паращитовидните жлези

1

Анатомия

Паращитовидните жлези са най-често четири на брой и са разположени в шията по задната повърхност на щитовидната жлеза. Разположение зад трахеята и хранопровода се наблюдава при 15-25% от пациентите. Ретростернално разположение (в гръдния кош – горeн медиастинум) на една от паращитовидни жлези се среща при 10-20% от случаите.

Физиология

Тези жлези регулират концентрацията на калция в организма чрез синтеза на паратхормон (полипептид, изграден от 84-аминокиселини). Синтезът му се регулира от концентрацията на йонизирания калций (Са++)  в кръвта.

Основното физиологично въздействие на паратхормона е повишаване плазмената концентрацията на калция. Това става посредством следните механизми: повишаване резорбцията на калций в чревния тракт, освобождаване на калций от костите, повишена обратна резорбция на калция в бъбреците. Паратироидният хормон повишава отделянето на фосфор в урината, и по този начина намалява серумното ниво на фосфора.

Хиперпаратиреоидизмът е заболяване причинено от свръхсекреция на Паратхормон, което води до високи нива на калция в кръвта. Заболяването се проявява  като първична, вторична и третична форма!

Първичен Хиперпаратиреоидизъм

Честотата на това заболяване в световен мащаб е намаляла през последното десетилетие. Предполага се, че това се дължи на ограничаване използването на йонизиращи лъчения и по-добрата Вит. Д профилактика.

Заболяването се развива предимно във възрастта след 45 години, като жените са два пъти по-често засегнати от мъжете.

При това заболяване причина за свръхпроизводството на паратхормон най-често е аденом на една (80%) или няколко (20%) паращитовидни жлези.

Предпоставка за поява на такъв аденом е промяна в чувствителността на калциевите рецептори на  паратиреоидните клетки. Рисков фактор са йонизиращите лъчения или генетични промени.

Оплакванията на пациентите са свързани с повишената концентрация на калция в кръвта и деминерализация на костите. Пациентите често имат неспецифични оплаквания: загуба на апетит, гадене, запек, повишена жажда, често уриниране. При много болни се наблюдава нервно-психична симптоматика: летаргия, депресии, психози, деменция, повишена раздразнителност.

  • При симптоми от костната система  се наблюдават болки по костите, остеопороза, развитие на костни кисти (Braun Tumors), патологични фрактури на костите, деформации и сплесквания на гръбначните прешлени,
  • При симптоми от бъбречната система се образуват двустранни бъбречни камъни!
  • При симптоми от храносмилателната система се наблюдава най-често язва на стомах – дуоденум или пристъп на панкреатит!

Диагнозата

Много от пациентите с първичен хиперпаратиреоидизъм се диагностицират случайно при откриване повишени нива на калции в кръвта. Уместно е уточняване в анамнезата дали пациентът не приема медикаменти, съдържащи литиум.

Необходимо е още да бъдат изследвани: паратхормон, вит. Д, фосфор и йонизиран калции, креатинин.

Локализационната диагностика включва Ехография на шията или Радиоизотопно изследване (Тc MIBI или 18F-Fluorocholine PET-CT scan).

 

18F-Fluorocholine PET-CT за локализиране на паратиреоиден аденом разположен в горния медиастинум  при пациентка с персистиращ  Първичен Хиперпаратиреоидизъм след две безрезултатни ОП намеси.

18F-Fluorocholine PET-CT за локализиране на паратиреоиден аденом, разположен в горния медиастинум при пациентка с персистиращ първичен хиперпаратиреоидизъм след две безрезултатни ОП намеси.

 

Лечението на първичния хиперпаратиреоидизъм е хирургично.

Първият опериран пациент с това заболяване в света е Albert Jahne, като  операцията е извършена през 1924 г. във Виена от д-р Феликс Мандъл.

Дълги години Златен стандарт при хирургичното лечение е отстраняване на засегнатата  паращитовидна жлеза при задължително интраоперативно оглеждане на останалите три жлези.

С усъвършенстването на предоперативната локализационна диагностика и въвеждането на интраоперативно изследване на паратхормона е възможен нов, съвременен хирургичен подход –  минимално-инвазивен (безкръвен).

 

Вид на паратиреоиден аденом  и Гласовия Нерв  по време, на  операция

Вид на паратиреоиден аденом и гласовия нерв по време, на операция

 

Прониква през  малка инцизия (2 – 3 см) в шията, откъм страната на паратиреоидния аденом. В зависимост от използваната увеличителна оптика – методът може да бъде отворен (микроскопски очила)  или видео-асистиран (видео-ендоскоп), като не се въвежда газ. За да не се поставят лигатури се използва “Energy based device” – Ligashure или Focus.

Задължителна е идентификация и изобразяване на гласовия нерв. След откриване на паратиреоидния аденом същият се екстирпира. За преценка дали не се касае за заболяване на няколко паращитовидни жлези, т.е. дали няма и друг аденом, е важна интраоперативната динамика на спадане на паратхормона. Операцията по принцип завършва без поставяне на  дренаж!

Вид на паратиреоиден аденом  след неговата екстирпация

Вид на паратиреоиден аденом след неговата екстирпация

 

Вид на паратиреоиден аденом  след неговата екстирпация

Вид на паратиреоиден аденом след неговата екстирпация

 

Пациентка (оперирана от Проф. д-р Румен Пандев) 2 часа след мини-инвазивна (безкръвна) намеса по повод първичен хиперпаратиреоидизъм

Пациентка (оперирана от Проф. д-р Румен Пандев) 2 часа след мини-инвазивна (безкръвна) намеса по повод първичен хиперпаратиреоидизъм

 

Можете да запазите час за ултразвуково изследване (ехография) на щитовидната и паращитовидните жлези и консултация при проф. д-р Румен Пандев в Хил клиник още сега на (02) 439 31 31.

Етикети: ,