Инсулинова резистентност: какво представлява и как да я разпознаем

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките в тялото стават по-слабо чувствителни към инсулина – хормонът, отговорен за преноса на глюкоза от кръвта към клетките. Това означава, че тялото трябва да произвежда повече инсулин, за да постигне същия ефект – което води до хиперинсулинемия, а в дългосрочен план – риск от предиабет, диабет тип 2, наднормено тегло и метаболитен синдром.

Само видът, мирисът и дори мисълта за храна може да повишат нивото на инсулин

Научни изследвания потвърждават, че инсулинът не се отделя само в отговор на приетата храна, а и в отговор на сензорни стимули – виждане, мирис и очакване на хранене. Този феномен се нарича цефалична фаза на инсулиновата секреция.

Според проучвания, дори мирисът и вкусът на храна могат да предизвикат ранна (предиабсорбтивна) секреция на инсулин, още преди глюкозата да е постъпила в кръвта. Това е подготвителен механизъм, но при хора с нарушена регулация може да поддържа хронично повишени нива на инсулин.

Менопауза, липса на хормони и връзка с инсулиновата резистентност

С навлизането в менопауза, нивото на естроген и прогестерон рязко спада, а това променя не само настроението и съня, но и начина, по който тялото регулира инсулина и обмяната на веществата.

Намаленият естроген влияе върху:

• чувствителността към инсулин – тя намалява

• натрупването на мастна тъкан, особено в коремната област

• склонността към възпалителни процеси и оксидативен стрес

Резултат: Жените в перименопауза и менопауза са в по-висок риск от инсулинова резистентност, дори и без значителна промяна в хранителните навици. Тялото започва да реагира по различен начин на въглехидрати, често с по-бавен метаболизъм и по-чести пикове на инсулина. Затова е необходимо и специално внимание към диетата, където наш диетолог може да е от полза.

Инсулиновата резистентност е тих процес, който често се развива години преди поставянето на диагноза. При жените в менопауза – наблюдението на хормоналния фон, балансираното хранене, физическата активност и контролът върху теглото са ключови за поддържане на инсулиновата чувствителност. А осъзнаването, че дори мирисът и видът на храна могат да провокират инсулинов отговор, е още една причина да внимаваме как и кога се храним.

Инсулиновата резистентност се установява чрез кръвни лабораторни изследвания, най-често:

• Инсулин на гладно

• Глюкоза на гладно

• Изчисляване на индекса HOMA-IR (Homeostasis Model Assessment)

Формула за HOMA-IR:
(Инсулин на гладно (μU/mL) × Глюкоза на гладно (mmol/L)) ÷ 22.5

Стойност над нормата, може да е признак за инсулинова резистентност. Допълнително може да се направи ОГТТ в нашата лаборатория – обременяване с глюкоза, като се измерва и инсулинът на различни интервали.

Изследванията се правят сутрин на гладно, след 8–12 часа без храна.

За повече информация или за да запазите час в Хил клиник: 02 439 3131