Лечение на заболявания на сливиците в Хил клиник

Какво представляват сливиците?

Сливиците (тонзилите) представляват струпвания на лимфна тъкан в определени места на гълтача (фаринкса). Компактно оформени са двете небни сливици, назофарингеалната тонзила (т.е. трета сливица) и езичната сливица в корена на езика.

За какво служат сливиците?

Сливиците са важен имунологичен орган. Неслучайно те се намират в началото на дихателния и храносмилателен път, където се осъществява първият контакт на човешкия организъм с външните дразнители (включително вируси и бактерии), който отключва сложните процеси на имунния (защитен) отговор.

За осъществяване на по-продължителен контакт между външните частици (антигени) и имунните (защитни) клетки, на третата сливица има 3 – 6 дълбоки бразди, а по небните тонзили 12 – 15 нагънати каналчета, чиито отвори се виждат на повърхността.

В тези дупчици често се задържат остатъци от храна, олющени клетки от лигавицата (т.н. тапички), които могат да се сбъркат с гнойни налепи.

Най-голямо е значението на тонзилите до навършване на 7- годишна възраст, когато се изгражда имунитета – т.нар. „имунологично училище“. Повишената им активност през този период може да обясни и по-големия им размер, което се счита за физиологично.

Третата сливица нормално е най-голяма около 3 – 4 – годишна възраст, след което постепенно намалява и напълно изчезва около пубертета.

От какво боледуват сливиците?

Най – честото заболяване на сливиците е тяхното остро възпаление, причинено от вируси или бактерии. При често повтарящи се ангини може да се развие хроничен тонзилит (хронично възпаление на сливиците или хроничен аденоидит) хронично възпаление на третата сливица. Последният се наблюдава само у деца. В някои случаи хроничният тонзилит може да се развие и без предшестващи остри ангини.

По правило хроничният адено/тонзилит води до увеличаване размера на сливиците и по-рядко до атрофия.

Какви са признаците на хроничният аденоидит?

От хроничен аденоидит боледуват само децата. Водещ симптом е продължителното (над 20 дни) затруднение на носното дишане от уголемената трета сливица. Дишането през носа е шумно, децата спят с отворена уста и хъркат.

Нарушеният сън причинява отпадналост и сънливост през деня, апатичност, отслабено внимание, лоша концентрация.

Запушеният нос води до задръжка на секрета, появата на рагади по ноздрите, продължителни хреми и дори появата на синуит. Обонянието е намалено, а оттам идва и липсата на апетит.

Постоянното дишане през устата причинява изсъхване на лигавицата, която става податлива на инфекции. Появяват се суха, дразнеща кашлица, чести ангини, трахеити и бронхити. По- късно се развиват деформации на лицето, небцето и зъбите, които допълнително влошават дишането.

От хроничното възпаление шийните лимфни възли се увеличават, а в гърлото и дихателните пътища се стича постоянно секрет, който причинява дълбока влажна кашлица нощем и сутрин. Тази кашлица обикновено не се влияе от обичайните противокашлични средства.

Кои деца са склонни към заболяването?

По-често боледуват деца с намалени защитни сили, деца посещаващи детски ясли и градини, както и такива, лекувани често с антибиотици.

Как се поставя диагнозата?

Точна диагноза може да постави само УНГ-специалист, който разполага с необходимите знания, опитност и инструментариум. Той ще определи най-подходящия метод на лечение.

Огледът на третата сливица се извършва посредством малко, кръгло огледалце, което се вкарва зад мекото небце. Тази манипулация е неболезнена, но неприятна и не винаги възможна поради малката възраст на детето, неспокойствие, плач, нежелание за съдействие и др.

В такива случаи трябва да се направи рентгенова снимка за уточняване големината на третата сливица.

Как се лекува хроничния аденоидит?

В началото се прилагат неоперативни методи на лечение;

  • основна предпоставка за успех от това лечение е редовното изчистване на носа от задържаните секрети. При по-големите деца това става чрез активно издухване на носа, а при малките деца е необходима аспирация със специалните за целта балончета
  • промивки на носа с физиологичен разтвор (солена вода) – по 2 – 4 мл. във всяка ноздра многократно през деня
  • влажни инхалации (особено през зимата)
  • отбъбващи капки за нос, но не по – дълго от 5 – 6 дни
  • антибиотични капки за нос, но само при доказан бактериален причинител чрез изследване на гърлен секрет
  • общо антибиотично лечение след бактериограма

При неуспех от медикаментозното лечение трябва да се извърши операция, която се нарича аденотомия. Операцията може да се извърши под местна или обща упойка.

За местна упойка се използват различни средства във вид на спрей или дълги памучни тампони, поставени през носа. Това води обаче само до повърхностно обезболяване на лигавицата.

При общата упойка се постига пълно обезболяване, а самата операция се извършва много по-прецизно на спящо дете.

Самото отстраняване на третата сливица става през устата и трае 2 до 5 минути.

Могат ли да възникнат усложнения след манипулацията?

Непосредствено след процедурата може в редки случаи да има кървене, но се наблюдава при 2-3% от всички пациенти.

При много голяма трета сливица след отстраняването и може да се появи носов говор поради едновременно излизане на въздуха през носа и устата. Това смущение обикновено отзвучава спонтанно няколко дни след процедурата.

Какъв режим и диета трябва да спазва оперираното от трета сливица дете?

Режим: да се избягват физически натоварвания до петия ден след операцията. Да не се излага на пряка слънчева топлина през лятото и претоплена стая през зимата.

Диета: първите два дни храната може да бъде обща, но по-кашава. Да не се консумират горещи, студени и газирани течности.

При болки: дават се обезболяващи средства (без аспирин).

В Хил клиник ще извършим основен преглед на сливиците, носа и ушите и ще назначим най-подходящите изследвания, за да се справим с всеки възникнал УНГ-проблем.

За да запазите час за преглед, или за да получите допълнителна информация, не се колебайте да ни се обадите: 02/439 31 31.