Проблеми при уриниране

Простатитът е сред най-разпространените урологични заболявания при мъжете

Простатитът е възпаление на простатната жлеза. Основна причина за развитието му е попадане на инфекция в жлезата. Инфекцията може да попадне от пикочния мехур, уринарния канал, дебелото черво по кръвоносни и лимфни съдове на малкия таз.

Други предразполагащи фактори са:

  • обща настинка;
  • запек или разстройство;
  • заседнал начин на живот;
  • продължително полово въздържание или обратно – прекалена сексуална активност;
  • хронични възпалителни процеси в организма (като хроничен бронхит) и хронични огнища на инфекции в организма (като тонзилит, кариеси и др.);
  • прекарани венерически и урологични заболявания (гонорея, уретрит);
  • всякакви други състояния, които водят до спад в имунната система – физическо претоварване, постоянно недоспиване, непълноценно и нередовно хранене, хроничен стрес.

Тези фактори облекчават проникването на микробите в простатата и водят до влошаване на кръвоснабдяването на органите на малкия таз, до застойни процеси, които спомагат за размножаването на микроорганизми и развитие на възпалителния процес.

Как разбираме, че става въпрос за простатит?

Простатитът може да се развие внезапно, като остро възпалително заболяване, придружено от треска, температура 38-39°С, остра болка в слабините и/или в аналната област, болезненост при уриниране и дефекация.

В повечето случаи простатитът се развива в хронична форма, без особена симтоматика. Често простатитът се развива като усложнение на хронично инфекциозно заболяване, предавано по полов път – хламидиоза, трихомоназа, уреаплазмоза. След време, по правило, простатитът провокира проблеми с ерекцията, т.к. възпалителният процес поразява нервите, които преминават през простата и са отговорни за еректилната функция.

Хроничният простатит влияе негативно върху самочувствието на мъжа – той става прекалено раздразнителен и угрижен.

Хроничният простатит може да бъде и абактериален, т.е. симптомите да са налице и без да се открива микробиологичен причинител в момента, дори това е по-честия случай, наблюдаван в урологичната практика. Затова прекаляването с антибиотични курсове при такива пациенти е неефективно и може само да увреди черния дроб и други органи, без ни най-малко да повлияе реалните симптоми. Тези пациенти обикновено са много депресирани, животът им преминава в постоянни размисли относно заболяването им. Наблюдавани са и консултации с психиатър заради постоянния характер на това състояние.

Лечението на простатит е продължително и изисква максимално съдействие от страна на пациента. За максимален ефект се прилагат комплексни терапии, които понякога дори изключват антибиотиците като средство и са в състояние да отстранят неприятните симптоми, както и да позволят на страдащия да организира ежедневието си по максимално приятен начин.

Терапевтичните схеми са винаги индивидуализирани, в зависимост от продължителността на заболяването, комбинацията от уринарни, болкови, сексуални и други симптоми.

Понякога диагнозата хроничен простатит се бърка с т.нар. синдром на тазова болка. Неотдиференцирането на двете състояния, които имат различна генеза и развитие, води до разочарования от лечението както за пациентите, така и за лекарите, сблъскващи се с този проблем.

Етикети: , ,