Ринопластика – какво още трябва да знае пациентът

Проф. Румен Бенчев – Хил клиник, София

Счита се, че ринопластиката е операция, която от техническа гледна точка не е особено трудна, но много малко са хирурзите, които действително владеят целия спектър на техническите й нюанси. Перфектната оперативна техника  безспорно има отношение към постигането на добри и предвидими резултати, но само тя не е достатъчна.

Необходима е както голяма доза артистичност, чувство за симетрия и асиметрия, добро познаване на психологията на пациентите и техните изисквания, както и медико-легалните проблеми, свързани с операцията. Ринопластиката изисква от хирурга морал, прецизна преценка на пациента, перфектна техника, чувство за естетика. Съществуват много варианти на ринопластика – от минимални корекции до тотална реконструкция на носа.

През последните години ринопластиката от стандартна редуцираща операция се превърна във високо диференцирана, ориентирана към различните проблеми процедура, която съчетава редуцирането, уголемяването и репозициониране на тъкани в областта на външния нос.

Съвременната ринопластика почива на няколко основни принципа:

1. Да не се жертва функция за сметка на естетика
2. Едноетапна корекция на носната преграда  и външния нос
3. Консервативна резекция на тъкани и едноетапна реконструкция
4. Индивидуалност

Изхождайки от медико-легални аспекти, ринопластиката трябва да е преди всичко операция, която освен естетическите, трябва да реши и функционалните проблеми на носа – дишане и обоняние. В този смисъл, термините козметична или естетична ринопластика, които напоследък се афишират , са необосновани. Съвременната ринопластика цели да се създаде нос, който да е идеално пропорционален и естетичен, но същевременно и със запазена функция.

Добрият ринохирург трябва да се ръководи от ограниченията на хирургията, свързани с пола, възрастта и расата на пациента, независимо от неговите желания и да подхожда индивидуално към всеки случай. Отрицателни примери за неспазване на това правило са Майкъл и Латоя Джексън.

Майкъл Джексън

Успешната ринопластика се предхожда от внимателен анализ на общата конфигурация на носа, деформациите и връзката с останалите черти на лицето, а често и на цялото тяло. Целта на балансираната ринопластиката е да се направи такъв нос, който да изглежда максимално естествен, да е в хармония с останалата част на лицето и да не привлича внимание към себе си, както е например при Бионсе.

Бионсе е пример за балансираната ринопластика

Винаги трябва да се има предвид мотивацията на пациентите да приемат неудобствата, рисковете и финансовите проблеми свързани с ринопластиката, тъй като  тя е от голямо значение за оценка на резултатите от операцията. Счита се, че неудовлетвореност от оперативните резултати се среща най-често при кандидатите за ринопластика, в сравнение тези с други естетични операции.

При много от пациентите  желанието за операция не е свързано с обективна оценка на деформацията на носа. Фактът, че част от тях, отделят огромно внимание на деформации, които трудно се забелязват и от ринохирурзи, показва че при тях има и психологически проблеми. Пациенти, които искат ринопластика основно за решаване на функционални проблеми, често са много доволни от получените естетичните аспекти на операцията. Пример за това е Камерън Диас, която направи корекция на носа след травма и затруднено носно дишане.

За разлика от тях, пациенти, чиято мотивация е преди всичко естетична, са психически по-натоварени и по-често не са доволни от оперативния резултат. За тях естетическия резултат е по-важен от функционалния и нерядко се подлагат на чести реоперации – например Шер.

Най-честите „добри“ кандидати за ринопластика са:

1. Високо мотивирани, дейни хора, които искат да променят външния си вид, често свързано с развитието на кариерата.

Дженифър Анистън

2. Пациенти, търсещи промяна на външния вид с напредване на възрастта.

Психиатричните разстройства се считат за контраиндикация за ринопластика, поради високия риск от неудовлетворение от операцията. Позитивните резултати от ринопластиката могат да доведат до подобряване на самооценката на пациента, поради което могат да имат и психо-терапевтичен ефект, но не могат да решат психиатричните му проблеми.

Повечето от конфликтите лекар-пациент се дължат не толкова на хирургически грешки, колкото на недостатъчно подробни и точни обяснения на операцията от страна на лекаря и неразбиране и нереалистични очаквания от страна на пациента. Необходимо да се отдели достатъчно време за обяснения на рисковете и възможностите на оперативната интервенция. Пациентът трябва да е наясно, че операцията е свързана с модификация на живи тъкани и следователно желания резултат не винаги може да се получи.

Ринопластиката се планира в минимум 2-3 визити.

Първата  визита включва: Преглед, запознаване с оплаквания на пациента – пациентът сам да опише проблемите и очакванията си, фотографии, функционални тестове на носното дишане, образни изследвания, обсъждане на възможностите и реално постижими цели на операцията.

Втората визита се провежда няколко дни след първата – необходимо е време за размисъл от страна на пациента и време за изработване на хирургически план от страна на лекаря. Тя включва обсъждане на оперативния план с пациента, дискутират се оперативните рискове и усложнения, възможностите на оперативната интервенция, информация за следоперативния период.

Третата визита е в деня преди операцията или непосредствено преди операцията – обсъждат се отново същите проблеми както при втората и се подписва информирано съгласие от страна на пациента.

Чрез информираното съгласие пациентът трябва да потвърди, че поема риска от: значително несъответствие между планирания и реалния резултат от операцията, затруднено носно дишане в резултат от сраствания, временна или постоянна намалена чувствителност на върха на носа, промяна на плътността и цвета на кожата на гърба на носа, намалена механична стабилност на рамката на носа, необходимост от евентуална повторна операция.

Ринопластиката може да се извърши чрез затворен или отворен подход в зависимост от изразеността на деформациите на носа и предпочитанията на хирурга.

• Затвореният подход има следните предимства и недостатъци – той е по-малко травматичен, не оставя белези, има по-малко оперативно време и по-кратък следоперативен оток, но е недостатъчно ефикасен  при тежки деформации и вродени аномалии, и не предоставя достатъчно представяне на носните структури.
• Отвореният подход е подходящ при по-тежки деформации, представя добре анатомичните особености и дефекти и улеснява корекцията им, но е по-травматичен, оставя макар и незабележим белег и е с по-изразен следоперативен оток.

Независимо от оперативния подход, целта на ринопластиката е да възстанови „нормалното“. Винаги трябва да се отчитат индивидуалните особености на пациентите и да не се прави типова или стандартна операция. Най-важно е запазване на функцията на носа в съчетание с добри естетични резултати.